Една различна гледна точка за ... страха

Чувството на страх е присъщо за човека по рождение, но всъщност страшен ли е страхът? Възможно ли е той да има и много важна и позитивна роля в развитието на човека?

Да се опитаме да потърсим отговор на тези въпроси в историята на човешкото развитие и човека като индивидуално съзряване и израстване.

Как е овладян огънят? Може би от страх?

Праисторическият Човек най-вероятно е изпитал ужасен страх, сблъсквайки се с огъня като явление за първи път. Tочно този страх е бил катализатор на най-преломния момент в човешката еволюция. За да преодолее дискомфорта от постоянното чувство на страх, Праисторическият Човек е трябвало да си отговори на въпросите „ От къде е дошъл огънят ?” и „ Как мога да го контролирам?”.

Търсейки отговорите на тези въпроси и откривайки ги, всъщност човекът вече няма от какво да се страхува, защото страхът е страшен тогава, когато нямаме обяснение и контрол върху заобикалящите ни неща или просто още не сме ги опознали.

Съществували ли са вампирите?  Може би да, но дали са били точно вампири

Средновековният Човек е описвал вампира най-често като мъж с бяла, бледа, почти прозрачна кожа, с червени очи и черни сенки под тях, както и с големи, закривени кучешки зъби. Излизал само нощем и пиел кръв, за да оцелее.

Съвременният Човек, обаче, вече знае, че макар и много рядко, при всички видове бозайници – съответно и при човека като такъв, е възможно в резултат на рядка генетична мутация да се роди индивид – албинос.

Албиносът страда от липса на пигментация на кожата и косата, няма типичното окосмяване по тялото за биологичния си вид и е с червен цвят на очите. Поради бледата, непигментирана кожа, човекът – албинос би имал тежки поражения по кожата от слънчевите лъчи и би било логично да не излиза през деня, а да се разхожда след залез слънце. Но поради неизлагане на слънчева светлина и топлина, не би било възможно произвеждането по естествен път на витамин D в човешкия организъм, което неминуемо ще доведе до тежки форми на рахит.

Рахитът е заболяване, характеризиращо се с изкривяване и деформации на зъбите ( например уголемени и закривени кучешки зъби), костите и ставите и често е съпътстван с хронична бъбречна недостатъчност ( хора, страдащи от това заболяване имат тъмни, до черни сенки в областта под очите). Много вероятно е албиносът да страда от генетично заболяване, унаследявано с пола и предаващо се само от майка на син – хемофилия. Симптом при хемофилията са честите кръвоизливи ( от носа и венците), трудното съсирване на кръвта и болните от тази болест се нуждаят от чести кръвопреливания.

Е, да, но преди откриването на техники за кръвопреливане, най-логично би било да се помисли, че щом губиш много кръв всеки ден, ще си я набавиш, ако пиеш кръв от здрав индивид от твоя биологичен вид.

Ако това съвременно описание на човек-албинос стане достояние на Средновековния Човек, най-вероятно според него ние току-що описахме класически вампир.

Всъщност, напълно възможно е, имайки предвид честите кръвосмешения в Средновековието, един човешки индивид – албинос, имал нещастието да се роди по онова време, да е дал повод за създаването на легендите за вампирите. Легендите, които са плод на липсата на познания и страх от неизвестното и различното, обаче са помогнали на Средновековния Човек да намери свой отговор и своя опора, за да преодолее страха си от вампирите и да продължи развитието си напред.
 

Е, страшен ли е страхът? Може би да, когато си малък и нямаш достатъчно житейски опит и натрупани знания?

Когато си малък и все още неопитен, светът около теб е много цветен и интересен, и в същото време непознат и реално страшен. Паралелно с порастването във физически аспект, детето израства интелектуално и емоционално, което е свързано с натрупване на знания и умения, които пък от своя страна водят до намиране на отговори и опори за преодоляване на страховете.



За щастие, когато не си сам в процеса на опознаване на света и си подкрепян от опита, знанията и мъдростта на възрастните, страхът въобще не е толкова страшен.
 
 
Своята различна гледна точка сподели
Силвия Димова