Депресията и жените
При жените случаите на депресивни състояния са много по-чести, от колкото при мъжете. Това може да се дължи на чисто биологични фактори.
Много случаи от практиката показват, че при жените случаите на депресивни състояния са много по-чести, от колкото при мъжете. Това може да се дължи на чисто биологични фактори, но и на отговорностите, с които са натоварени жените в модерния свят. Tе не само имат кариера и печелят пари, остават си и чисто „женски“ задължения към съпруга и децата.
Възможна причина е и сексуалния и битов тормоз, жертви на който са жените. Много често хората около вас забелязват признаците на депресия, преди вас самите.
Симптоми на депресията
Промени в настроението и поведението: Потиснатост и тъга са едни от най-честите симптоми на депресия. Следват усещането за безпомощност, безполезност, безпокойство, необясними пристъпи на плач. За всичко това често вие самите не откривате обективна причина – не ви се е случило нищо трагично, животът ви изглежда нормално, а ви се плаче. Повечето хора в депресия се чувстват безполезни и виновни.
Телесни симптоми: Разстройване на съня, безсъние и неспокоен сън през нощта, сънливост през деня. Загуба или наддаване на тегло. Отслабване или тотална липса на сексуално желание. Депресията е свързана и с някои съвсем реални телесни оплаквания – ежедневно главоболие, изпотяване, болки в гърба и корема, необясними от медицинска гледна точка болки и телесни нерзаположения. В тежките епизоди на депресия, пациентите споделят, че нямат „капчица сила“ дори да станат от леглото, да се измият или отидат на работа.
Промени в обичайното поведение – често жените в депресия неглижират външния си вид, не полагат за себе си грижите, които са полагали преди и дори смятат това за непълно ненужно. Избягват социални контакти, събирания с приятелки и предпочитат да си останат у дома. Може да зачестят и конфликтите с партньора Ви, като основният инициатор за това сте вие самата. Нерядко се срещат и трудности при най-елементарни действия, които сте вършили преди – обличане, избор на дрехи и обувки, плащане на сметки – всичко това ви изглежда прекалено трудно и отнема прекалено много време.
Историята на Маги
Ето ви една истинска история, разказана от наша 42-годишна пациентка. Ще я наречем Маги:
Животът ми е подреден, както се казва. Имам съпруг, който беше моята първа любов, две здрави и красиви близначки и лабрадор. Домът ми е чист и просторен, обзаведен чудесно и уютно.
Смея да твърдя, че изглеждам доста добре, поддържам тялото и лицето си, обличам се с вкус.
Аз и съпругът ми работим в държавния сектор и работата ни е сигурна и добре платена. Децата ни са отличнички в училище и не ни създават проблеми с поведението си.
Какво повече може да иска човек, ще кажете?
Без каквато и да е причина, поне не си спомням такава, преди около шест месеца започнах да губя енергия, тонус, сила за живот. Преминах различни медицински изследвания, защото се опасявах да не би да имам рак. Бях на скенер, пълни кръвни изследвания, изследвания на хормони. Резултатът беше един и същ, както и отговрът на лекарите :“Няма медицинско основание да смятаме, че сте болна“.
Започнах все по-често да отсъствам от работа, вземах отпуск, защото нямах сили да напусна леглото. Като казах „легло“, загубих какъвто и да е интерес към секса, а съпругът ми изглеждаше ядосан и тъжен, че го пренебрегвам. Не просто нямах желание за секс, изпитвах истинско отвращение, въпреки че го обичам. Започнах да се къпя по-рядко, обличах каквото ми попадне. Децата ми ме дразнеха много, чувствах се ужасно виновна, че съм лоша майка. Затварях се в спалнята и исках само да легна, да се завия и да не чувам нищо, с нищо да не ме занимават. Приятелките ми малко по малко спряха да се обаждат по телефона и да ме канят да излизаме, защото постоянно им отказвах. Мислех, че съм най-нещастният и безполезен човек на света и е по-добре да ме няма.
Един ден съпругът ми влезе в тъмната спалня, накара ме насила да се облека и ме заведе в кабинета на психиатър. Бях много недоволна, защото вярвах, че не съм болна психически, а телесно. Психиатърът разговаря с мен около час. Изписа ми лекарства, които се пият по определена схема, но ми каза, че само лекарствата няма да ми помогнат. Свърза ме със свой приятел психотерапевт и макар да не исках да ходя на консултации, съпругът ми постави ребром въпроса - или ще се подложа на терапия, или няма да имам семейство.
Нямах сили да се противопоставям, макар че вътрешно бях бясна – наричаха ме луда и никой не разбираше колко страдам. Няколко месеца по-късно продължавам да пия медикаменти, но в по-малки дози, а всяка седмица посещавам, вече го наричам, „моя“ психотерапевт.
Все още имам пред себе си много дълъг път, за да се отърва от депресията, но със сигурност имам сили да се боря с това, което превърна живота ми в ад. Просто загубих много време, докато го призная – аз страдам от депресия.
И си искам живота обратно.
