Ролята на психолога по време на криза

Консултиране и роля на психолога по време на криза

"Ако не можете да летите - тичайте, ако не можете да тичате - ходете, ако не можете да ходите - пълзете, но каквото и да правите, трябва да продължите напред."

Тази известна мисъл на М. Л. Кинг ме накара да се замисля и мен, както навярно и теб, и много други хора, в това неясно „безвремие“, което тече сега, покрай кризата с Covid 19.

Наред с многото фактори, които произтичат от пандемията, за която повярвай няма да ти говоря в този материал, защото считам че ген. Мутафчийски се справя прекрасно в тази част, не мога да пропусна  един от тях – ИМАМЕ ВРЕМЕ!

Най – големият бич на модерното общество, на 21 век, е постоянната ангажираност на хората. На работа, на училище, в бизнеса и дори в любовта – „Хайде да се видим набързо, че трябва да бягам еди си къде“…  - не ти ли звучи познато?

„Нямам време да се погледна от работа … Искам да отида на почивка, но не мога имам прекалено много ангажименти … Ще може ли да отложим … Извинявай сине, ще поиграем друг път, че сега не мога … Много те обичам и искам да се видим, но имам неотложни задачи ....



Виж колко много неща ние казваме на себе си, близките и др. понеже пак НЯМАХМЕ ВРЕМЕ. За най – важните хора. Някак си стана едно универсално понятие за това, че в даден момент ние НЕ МОЖЕМ да бъдем с някого, защото видиш ли нашето училище/работа/бизнес/хоби е по – важно от него.



И за да заглушим чувството на вина, което ни обземат понякога, започнахме бързо – бързо да купуваме подаръци, играчки … материални неща, с които да покажем колко много държим на хората до нас …  ама на, то това не е заради друго, просто много сме заети.

Затова бих искал да ти кажа следното СЕГА НИЕ С ТЕБ ИМАМЕ ВРЕМЕ - добре би било да се опитваме да го управляваме добре, за да извлечем положителни емоции, а не да бездействаме, което в края на краищата ще ни накара да се чувстваме кофти.

Къде повече, къде по - малко. Едно пространство, в което имаме възможността да бъде малко повече ХОРА.

Не  е добре обаче да мислим само в крайности, по линията хубаво – лошо и съответно имаме – нямаме време. Трябва да се стремим да намираме нюансите, да търсим възможностите и в крайна сметка, ако успеем в това начинание, то и ще се чувстваме по – добре. Ако се върнем към конкретния пример сам по себе си фактът, че ние имаме време не е достатъчно условие да се чувстваме добре.

Трябва да потърсим нюансите, възможностите, които ни дава този фактор. Как да се случи това ли? Хмм… едва ли има еднозначен отговор. Може би ще се опитам да споделя с теб по – нататък, в следващия материал.
 
Станимир Стойков