Да родиш и отгледаш дете с увреждане

Самата дума „увреждане“, близка по корен до думите „увреден“, „повреден“ звучи някак обидно. Тази дума е стигма, която поставя част от хората в ъгъла на обществото. Някак самият израз „човек с увреждания“ квалифицира в устата на мнозина въпросния човек в гамата на понятието „ненормално“, което също е стигма и присъда.

Имаше време, когато децата и възрастните с увреждане/увреждания бяха настанявани в специализирани институции, намиращи се обикновено извън населеното място или в някоя „по-закрита“ местност, зад огради и плет,  далече от другите. Това беше времето, когато държавата „беше решила“ проблема. Няма човек, не го виждаш, значи няма и проблем, нали така! Говорим в минало време, макар че и сега има подобни институционални места в по-различен вариант.

Но ни се иска да вярваме, че промяната не е само в затварянето на домовете, а в нашето съзнание и границите, които трябва да преминем, за да заживеем без граници помежду си, без понятия „нормално“, „ненормално“, които и без това са вече изтъркани и неясни.

Именно заради тази вяра в променените нагласи спрямо хората с увреждания, ще започнем темата за това, какво е да отгледаш дете с увреждания. Защото животът на човек се определя още от детството и най-важното за детето е как ще го възприемат и възпитават родителите му, след което то ще е готово да се изправи и пред света, пред другите, за да води нормален, пълноценен живот и да създава връзки. Ще се научи да не бъде в тежест на никого, а да се справя само в реалния живот и бит.

Нашата първа статия е за родителите, които след раждането на своето дете са чули новината: “Съжаляваме, вашето дете има увреждане“. Преди години лекарите „услужливо“ питаха: “Сигурни ли сте, че ще се грижите за него? Искате ли да бъде настанено на подходящо място, защото ще ви бъде много трудно“.  Истината е, че след подобна новина здравият разум често отстъпва пред силния шок.

В доста случаи първата реакция на родителите е, че няма да могат да се справят с грижите за детето. Нека не ги обвиняваме и съдим, защото това  е напълно разбираемо. Дължи се на безпомощността, в която един родител изпада, на неизвестността, на страха и много често на липсата на подкрепа от другия родител или близки. Истината е, че  всъщност можете да се справите с много трудности в ежедневието  с лекота, дори без да го осъзнавате. Просто трябва време и сила, но не е ли така в живота и на хората, които нямат дете с увреждане, те по-подготвени ли са от вас?
 
            Предлагаме ви няколко съвета:

1. Успокойте се и помислете! Ако вие не сте спокойни, вашето бебе ще го усети, ще е несигурно и да, ще плаче много.   
2. Не търсете виновник! Много от родителите на дете с увреждания започват първо да обвиняват себе си, да търсят грешки в храненето или други навици по време на бременноста, да ровят в миналото и да търсят роднини с някакви увреждания, „лош“ ген. За да помогнете по най-добрия начин на вашето дете, трябва да бъдете загрижени единствено за настоящето и бъдещето, миналото си е  минало. Би било много жалко да прекарате живота си в непрестанни обвинения, самообвинения и разследване на причините. 
3.  Вие трябва да приемете и да се примирите с факта.  Поемането или прехвърлянето  на вина за всичко ще доведе до невъзможност да се радвате на който и да било аспект на вашето дете и неговото развитие, което би било  жалко. 
4.  Не мислете САМО за лошото и трудното! От момента, в който на вашето дете е поставена диагноза за увреждане, ще разберете, че около вас има много хора, които се стремят да ви напомнят най-вече какво детето няма да може  прави и как няма да се справите. 
5. Избройте нещата, които то ще може може да прави, колкото и малки да са те и тръгнете по път, по който да ги направите повече и по-големи.

Това е само уводът на нашата съвместна работа, а за да се постигне крайната цел – да направите Вашето с дете с увреждания по-силно и по-способно, Вие самите трябва да се научите да бъдете такива. Защото дете, дори и без увреждания, в чиито възможности не вярват собствените му родители, трудно ще повярва в себе си.