Калин е на
14 години. Харесва му да гледа екшън филми със силни герои, които побеждават всички. Той е симпатично момче, но не е от популярните училището. Общува само с две момчета от випуска, като едното е с непривлекателна външност, другото – пълен интроверт.
Калин има по-малка сестра в същото училище, която е с диагноза "
умерена умствена изостаналост" и която често е обект на подигравателно отношение от другите ученици. Той често се дистанцира от нея по коридорите на училището. У дома, по думите му, се грижели само за нея и на него не му обръщали внимание, защото е "нормален".
В класа на Калин има двама
лидери – Георги и Сашо. Сашо е с надноремно тегло, но Георги е спортист, рус, със сини очи. Калин няма конфликти със Сашо, но често в часовете се достига до вербална агресия с Георги. Първоначално конфликтът между Калин и Георги е само на ниво устни обиди, заяждане, но изведнъж напрежението между тях ескалира. В един от часовете по минимален повод двамата се изправят един срещу друг и Калин удря Георги силно по главата. Удареното момче пада на пода и изпада в безсъзнание за няколко минути. Учителката и директорът на училището се обаждат на телефон 112. Идва линейна и полицейски патрул. Медиците установяват, че Георги трябва да се хоспитализира със съмнение за комоцио след побоя. След снемане на показания от Калин, другите ученици и учителката, със случая се заемат инспектори от Детска педагогическа стая и социални работници от Отдел "Закрила на детето". Калин е насочен към
консултации с психолог, но майка му отказва да приеме проблема и е категорична, че момчето няма отклонения в поведението. Тя смята, че той е предизвикан от Георги и е трябвало да му отвърне по някакъв начин. Майката дълго време отказва да разговаря и с психолога, който Калин вече посещава и обвинява социалните работници, че се опитват да поставят "диагноза" на сина й. С това тя затруднява много процеса на консултиране и работата на психолога. Родителите на Калин са разведени и между тях няма добра комуникация по отношение на децата им.
Имената в тази история са подменени, но тя е съвсем реална и възможна, ако отглеждате дете с увреждане, а другото ви дете е без увреждане, освен това и тийнейджър.
От гледна точка на понятието "несъзнавано" на психоанализата, Калин се опитва да се разграничи от сестра си, която е умствено изостанала. Като брат, той изпитва любов към нея, но поставен в ситуация на тийнейджърския свят и ценности, съвсем инстинктивно се дистанцира от нея, за да получи достъп до света на "нормалните". Най-вероятно години наред на него му е делегирана отговорността да се грижи за сестра си и да я защитава. От друга страна, след като е ясно, че той живее в "непълноценно семейство" само с майка, която е не само властна, но и прекалено закриляща, можем да засегнем темата за Едиповия комплекс, дълго нищен от психоаналитиците. При липсата на силната фигура на бащата в семейството, момчето е принудено да играе ролята на "брат-син-съпруг-глава на семейството". Това допълнително го натоварва и той често се сравнява с другите момчета на неговата възраст, които живеят в "нормални" семейства. Дълго време Калин се е съобразявал и е действал според Свръх-аза - водачът на психиката - съвестта, съдържаща забрани, които трябва да се спазват и идеали, които трябва да се следват. В този клас обаче попада в ситуация, в която има алфа водач, който предизвиква в него отрицателни емоции – Георги е всичко, което той не е. Това поражда чувство за малоценност, което Калин винагин е имал, но не и в такава "конкурентна среда". Неговият Аз обаче е тотално слаб и неукрепнал, нормално за възрастта, което води до фрустрации и агресия. Ако четем Доналд Уиникот, майката на Калин не отговаря емпатично на неговите прояви, тя по-скоро се опитва да ги замаскира и да го оневини. Ако сте неговата майка, би трябвало да сте по-гъвкава и приемаща проблемите, не отричаща ги.
Калин всъшност живее в стрес - с майка, която издържа децата си сама, със сестра с диагноза. В този смисъл можем да видим и теорията на бихейвиоризма и Албърт Бандура, според който поведението на човека спрямо света и поведението на света към човека се пораждат взаимно. Калин е изолиран от групата на лидерите в училището, в неговата компания са други изолирани деца. Той обаче не се помирява с това, а агресира срещу Георги, който принадлежи именно на света на "готините". Така или иначе, Калин има голям проблем със самоконтрола, който според Бандура има три етапа : самонаблюдение, преценка и отговор към себе си. Сам той трудно ще премине през тези три етапа Майка му не му помага особено, след като отрича проблема. Ако наблегнем не толкова на наказанието спрямо него, кеото ще му бъде наложено от училището, а на подкреплението, такова трябва да има и родителят трябва да съдейства. В настоящия случай майка "помага" на Калин в изместването на вина: "Щом Георги ме предизвиква, трябва да го ударя".
Изследван е и феноменът на повишените очаквания / към Калин има такива заради по-малка сестра/ като фактор за проява на насилие и агресия. Съгласно този аргумент угнетените хора преживяват период на повишени очаквания, свързан с евентуална фрустрация, при който се наблюдава нарастване и избухване на агресията.
Това беше наистина лош сценарий за един тийнейджър, особено пък който има брат или стестра с увреждане. Лош, но напълно възможен. Такива случаи в нашата практика са десетки. Разказахме го не защото искаме да разберете нашата компетентност, но заради това, че искаме да осъзнаете кога трябва да приемете истината, че се нуждаете от подкрепа. Гореописаният казус съдържа доста родителски грешки, а момчето Калин е поредният млад човек, който трябва да се справя с нещо непосилно. Не оставяйте детето на институциите, за да се "справят" с него, покажете му, че го подкрепяте и ще успеете заедно да преминете през един тъжен и гневен етап от живота му!
